Находки на палеоботаниката разкриват: Преди милиони години в...
Знаете ли, че преди към 35 млн. години в Родопите климатът е бил екваториален. По тези земи на сушата растели палми, а в крайбрежните зони на топлото палеогенско море се развивали коралови рифове. Тази необикновена теза описа пред пловдивчани доцент доктор Владимир Бозуков, началник на секция „ Палеоботаника и поленов разбор “ в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките. Българският академик изнесе завладяваща лекция на тематика „ Загадките на палеоботаниката “ -един по-малко прочут дял на палеонтологията, която се занимава с проучването на фосилните растения.
Изучавайки тайните на Земята, учените геолози разполагат с точни способи за определяне възрастта на скалите (най-често с радиоактивни изотопи на химични детайли от състава им). С помощта и на този способ те откриват, че в региона на Източните Родопи в интервала преди 37 милиона години до 25,5 милиона години - т.е. от края на еоценската ера до края на олигоценската ера - протичат разнообразни геоложки процеси. По нашите ширини изригват вулкани, морските води заливат елементи от сушата (трансгресия) или се отдръпват (регресия), ерозията води до разграждане на някои от скалите и преотлагането им - всичко това оставя трайни следи в седиментните скали в региона.
Пример са откритите фосилизирани корали
от съществувалите преди милиони години рифове. „ Тези корали допускат съществуването на плитки топли морски води - показва доц доктор Бозуков. И добавя: - Многобройните отпечатъци на листа от дървесни растения, заровени във вулканичните туфи, които са се образували при интензивността на вулкани от друг размер, също потвърждават съществуване на топъл и мокър субтропичен климат. “
Така в региона на Родопите учените откриват екзотични фосилни типове, родове, даже фамилии на растения, каквито през днешния ден се срещат в тропичните и субтропичните зони на Земята или са изчезнали. „ Когато живееш в изискванията на континентален климат, първата ти асоциация за екзотично растение е палмата. От тази позиция доказателствата за субтропичен климат, съществувал в региона на Родопите преди милиони години, са налице. В обява на проф. Паламарев (световноизвестен български палеоботаник) и колектив са разказани пет типа фосилни палми и две избрани до жанр точно в Родопите “, твърди Бозуков и посочва, че сега се изследва вкаменена дървесина от палма, открита в бреговата зона на Южното ни Черноморие. „ Възможно е да се окаже нов тип палма или да се потвърди съществуването на открит към този момент тип, само че този път ще бъде доказано по фосилизирана дървесина “, добавя нашият академик. През милионите години на съществуването си територията на България се е променяла радикално. Променял се както релефът <210>, по този начин и надморското <210> ниво. Части от сушата се превръщали във водни басейни от морски, езерен или бракичен вид. Появили се планински вериги, които се трансформирали в група острови, и противоположното. „ Моята изследователска активност е обвързвана с растителни макрофосили, които са непокътнати в седименти с палеогенска и неогенска възраст. Милиони години обратно във времето - това ще рече сред 65 и 1.7 милиона години. Не стопира да ме води човешката ученолюбивост и желанието да се проникне в нещо непознато. Това, което насочва човечеството напред и нагоре, е стремежът към знание. Ако той изчезне, ще изчезне и напредъкът “, споделя Бозуков.
Запалва се по тази комплицирана „ материя “ евентуално още в детството си, когато гледа научнопопулярни филми или чете книгите на Джералд Даръл и Бернхард Гжимек. Срещата му с нашето минало, което е на милиони години, му носи тръпката на откривателя, както е при палеозоолога, археолога или историка, попаднал на скъпа находка. Реликвите от предишното на нашата планета носят възприятието за нещо ново и непознато, недокоснато от човешка ръка, което чака някой да го открие. Това е „ философията “ на Владимир Бозуков и светът разкрива своите чудеса пред откривателя.
Днес Бозуков обича да споделя за историческия интервал, който изследва. „ В него се разполагат времевите интервали палеоген (65 - 23 млн. г.) и неоген (23 - 1,7 млн. г.). След тях точно следва кватернерът (1,6 млн. година до днес), или наименуван още антропоген (кръстен на появяването и развиването на човека). Трите интервала образуват неозойската епоха, в която съществуваме и през днешния ден.
" За наше благополучие обаче, динозаврите са към този момент минало, тъй като те са живели в миналата мезозойска епоха “, майтапи се Владимир Бозуков.
Оказва се, че за всички тези години земната повърхнина се е променяла непрестанно. „ Движението на континенталните плочи е предизвикало комплицирани промени в релефа на сушата. Действащите на планетата вулкани, ерозионните процеси, Световният океан, който трансформира равнището си - всички тези фактори са дали опция за образуване на седиментни скали. Части от растения от време на време са попадали в тях (за наш късмет) и през днешния ден имаме опция да ги откриваме като растителни фосили “, изясни пред „ Марица “ палеоботаникът. Климатът се променял - от екваториален преди милиони години към умереноконтинентален в този момент, само че постоянно е имало известни флуктуации към стопляне или захлаждане. Тези промени са давали опция за съществуването на разнородни екологични ниши, където са се запазвали реликтни растения или са се образували нови типове: водорасли и мъхове, хвощове и папрати, голосеменни и покритосеменни. Така на територията на България има установени над 120 залежи на палеофлори от палеогена и неогена.
Според своя видов състав някои са богати, други - не толкоз. Локалните палеофлори, които съставляват необикновен интерес и съдържат повече от 100 фосилни типа, са тези, разкрити в регионите на селата Ружинци, Гърмен и Сатовча, както и наоколо до някогашните села Курило и Чукурово (Западна България). „ Една от аргументите за разнообразието им е географското разположение на страната ни. През нашата територия преди стотици и хиляди години са прекосявали какви ли не човешки племена и нации, а преди милиони години това са правили растенията и животните. Много преди да стане миграционен път на индивида, територията ни е била същото за флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка. Този развой не стопира и до момента “, твърди ученият.
Природен феномен: Потъналата каменна гора в морето край Созопол
Акваторията на Созополския залив крие неподозирани секрети. Сред тях е и един незабравим естествен феномен Потъналата каменна гора сред Созопол и о-в Свети Иван. Това са останки от дървета, полегнали на дъното, и дънери, които стърчат. Представляват дребна гора и огромната находка в действителност е в това, че до момента в който по света са откривани единични бройки вкаменени дървета, у нас става дума за… цяла гора. Тя е формирана преди около 20 милиона години, на границата сред олигоценската и миоценската ера.
Вкаменената гора до село Татул
По нашите ширини има още една каменна гора и тя се намира в Нановишката меланхолия до село Татул в Източните Родопи. Експерти настояват, че тя е на възраст от близо 32 милиона години и също е единствена по рода си в света, тъй като дърветата в нея стоят изправени.
Владимир Бозуков изследва и този феномен. „ Тези седименти с възраст към 32 млн. години са формирани от вулканични изригвания. Вулканичната пепел е засипала растителността в региона, като химични детайли и съединения, съдържащи се в нея, са основали условия за фосилизацията на дървесината. Засега са открити по растителни остатъци няколко дървесни типа от тази антична гора - това са прароднини на днешни вечнозелени дъбове, магнолии, блатни кипариси, секвои, хикории “, описа нашият академик.
Изучавайки тайните на Земята, учените геолози разполагат с точни способи за определяне възрастта на скалите (най-често с радиоактивни изотопи на химични детайли от състава им). С помощта и на този способ те откриват, че в региона на Източните Родопи в интервала преди 37 милиона години до 25,5 милиона години - т.е. от края на еоценската ера до края на олигоценската ера - протичат разнообразни геоложки процеси. По нашите ширини изригват вулкани, морските води заливат елементи от сушата (трансгресия) или се отдръпват (регресия), ерозията води до разграждане на някои от скалите и преотлагането им - всичко това оставя трайни следи в седиментните скали в региона.
Пример са откритите фосилизирани корали
от съществувалите преди милиони години рифове. „ Тези корали допускат съществуването на плитки топли морски води - показва доц доктор Бозуков. И добавя: - Многобройните отпечатъци на листа от дървесни растения, заровени във вулканичните туфи, които са се образували при интензивността на вулкани от друг размер, също потвърждават съществуване на топъл и мокър субтропичен климат. “
Така в региона на Родопите учените откриват екзотични фосилни типове, родове, даже фамилии на растения, каквито през днешния ден се срещат в тропичните и субтропичните зони на Земята или са изчезнали. „ Когато живееш в изискванията на континентален климат, първата ти асоциация за екзотично растение е палмата. От тази позиция доказателствата за субтропичен климат, съществувал в региона на Родопите преди милиони години, са налице. В обява на проф. Паламарев (световноизвестен български палеоботаник) и колектив са разказани пет типа фосилни палми и две избрани до жанр точно в Родопите “, твърди Бозуков и посочва, че сега се изследва вкаменена дървесина от палма, открита в бреговата зона на Южното ни Черноморие. „ Възможно е да се окаже нов тип палма или да се потвърди съществуването на открит към този момент тип, само че този път ще бъде доказано по фосилизирана дървесина “, добавя нашият академик. През милионите години на съществуването си територията на България се е променяла радикално. Променял се както релефът <210>, по този начин и надморското <210> ниво. Части от сушата се превръщали във водни басейни от морски, езерен или бракичен вид. Появили се планински вериги, които се трансформирали в група острови, и противоположното. „ Моята изследователска активност е обвързвана с растителни макрофосили, които са непокътнати в седименти с палеогенска и неогенска възраст. Милиони години обратно във времето - това ще рече сред 65 и 1.7 милиона години. Не стопира да ме води човешката ученолюбивост и желанието да се проникне в нещо непознато. Това, което насочва човечеството напред и нагоре, е стремежът към знание. Ако той изчезне, ще изчезне и напредъкът “, споделя Бозуков.
Запалва се по тази комплицирана „ материя “ евентуално още в детството си, когато гледа научнопопулярни филми или чете книгите на Джералд Даръл и Бернхард Гжимек. Срещата му с нашето минало, което е на милиони години, му носи тръпката на откривателя, както е при палеозоолога, археолога или историка, попаднал на скъпа находка. Реликвите от предишното на нашата планета носят възприятието за нещо ново и непознато, недокоснато от човешка ръка, което чака някой да го открие. Това е „ философията “ на Владимир Бозуков и светът разкрива своите чудеса пред откривателя.
Днес Бозуков обича да споделя за историческия интервал, който изследва. „ В него се разполагат времевите интервали палеоген (65 - 23 млн. г.) и неоген (23 - 1,7 млн. г.). След тях точно следва кватернерът (1,6 млн. година до днес), или наименуван още антропоген (кръстен на появяването и развиването на човека). Трите интервала образуват неозойската епоха, в която съществуваме и през днешния ден.
" За наше благополучие обаче, динозаврите са към този момент минало, тъй като те са живели в миналата мезозойска епоха “, майтапи се Владимир Бозуков.
Оказва се, че за всички тези години земната повърхнина се е променяла непрестанно. „ Движението на континенталните плочи е предизвикало комплицирани промени в релефа на сушата. Действащите на планетата вулкани, ерозионните процеси, Световният океан, който трансформира равнището си - всички тези фактори са дали опция за образуване на седиментни скали. Части от растения от време на време са попадали в тях (за наш късмет) и през днешния ден имаме опция да ги откриваме като растителни фосили “, изясни пред „ Марица “ палеоботаникът. Климатът се променял - от екваториален преди милиони години към умереноконтинентален в този момент, само че постоянно е имало известни флуктуации към стопляне или захлаждане. Тези промени са давали опция за съществуването на разнородни екологични ниши, където са се запазвали реликтни растения или са се образували нови типове: водорасли и мъхове, хвощове и папрати, голосеменни и покритосеменни. Така на територията на България има установени над 120 залежи на палеофлори от палеогена и неогена.
Според своя видов състав някои са богати, други - не толкоз. Локалните палеофлори, които съставляват необикновен интерес и съдържат повече от 100 фосилни типа, са тези, разкрити в регионите на селата Ружинци, Гърмен и Сатовча, както и наоколо до някогашните села Курило и Чукурово (Западна България). „ Една от аргументите за разнообразието им е географското разположение на страната ни. През нашата територия преди стотици и хиляди години са прекосявали какви ли не човешки племена и нации, а преди милиони години това са правили растенията и животните. Много преди да стане миграционен път на индивида, територията ни е била същото за флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка. Този развой не стопира и до момента “, твърди ученият.
Природен феномен: Потъналата каменна гора в морето край Созопол
Акваторията на Созополския залив крие неподозирани секрети. Сред тях е и един незабравим естествен феномен Потъналата каменна гора сред Созопол и о-в Свети Иван. Това са останки от дървета, полегнали на дъното, и дънери, които стърчат. Представляват дребна гора и огромната находка в действителност е в това, че до момента в който по света са откривани единични бройки вкаменени дървета, у нас става дума за… цяла гора. Тя е формирана преди около 20 милиона години, на границата сред олигоценската и миоценската ера.
Вкаменената гора до село Татул
По нашите ширини има още една каменна гора и тя се намира в Нановишката меланхолия до село Татул в Източните Родопи. Експерти настояват, че тя е на възраст от близо 32 милиона години и също е единствена по рода си в света, тъй като дърветата в нея стоят изправени.
Владимир Бозуков изследва и този феномен. „ Тези седименти с възраст към 32 млн. години са формирани от вулканични изригвания. Вулканичната пепел е засипала растителността в региона, като химични детайли и съединения, съдържащи се в нея, са основали условия за фосилизацията на дървесината. Засега са открити по растителни остатъци няколко дървесни типа от тази антична гора - това са прароднини на днешни вечнозелени дъбове, магнолии, блатни кипариси, секвои, хикории “, описа нашият академик.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ